Ех,море-силно,бурно, страстно,
море на моите мечти,
изгаряш ме,пробуждаш в мен,
макар и безучастно,
надежда,страст,понякога сълзи...
Но знай ,море,за него бих те заменила
за нежната усмивка,
за топлите очи,
за меките коси от чиста свила,
прости,море и замълчи...

http://m.ak.fbcdn.net/a8.sphotos.ak/hphotos-ak-ash4/426177_289379107827861_2076223278_n.jpg

Животът е мънистено герданче.
Понякога се къса и политат във безкрая малки топчета от нашета душа,друг път нижем със усмивка,доволни от съдбата си...Но важното е никога,никога да не се връщаме назад и да търсим онези,разпилените,от които ни боли...