това беше писано заМони през далечната 1995 година

                                                СЛЪНЧЕВАТА ДЪЩЕРЯ

                 Далеч,далеч,

                            назад във вековете,

                   когато Слънцето било е господар,

                  дърветата крепели с' стволовете

                  небесния копринен божи дар,

                  русалки пеели в морето,

                  на Мрака страшен врагове

                  и самодиви кичели полето

                  в цветя,а планините в снегове.

                                                Високо на Олимп-във Лиокастро-

                                                дворец от мрамор и порфир

                                                било и слънчовото царство-

                                                дарител на любов и мир.

                                                А долу,в тъмна мрачна пещера,

                                                в дома на страшната Гандзоя

                                                вестта за слънчевата дъщеря 

                                                станала повод за безкрайни безпокои....

                 Скотади-принца на нощта,

                 ( с лице тъй мрачно и сърце желязно,

                 бил силен на магии с помощта

                 злините свои вършел безотказно)

                 със майка си измислил план ужасен-

                 той слънчевата щерка да плени...

                 за Слънцето ще бъде удар страшен

                 и можело да станат куп злини.

                                                     Отишла на Олимп злокобната старица,

                                                      подкрепяли я Мрак и Тъмота,

                                                      три капки кръв вземала

                                                      от спящата девица

                                                      и я превърнала в робиня на Смъртта. 

                Изчезнал блясъкът в очите звездни

                повехнали и нежните страни

                и всички лекове-безкрайно безполезни

                и съкратили силите със дни...

                                                       Спрял Слънчо свойта дейност вечна

                                                        бил глух и за най-страдалческия зов;

                                                        а долу-на хората в света далечен

                                                        един младеж копнеел за любов.

                                                        Желаел Слънчо да се върне

                                                        и да дари на всички светлина,

                                                        за лек света той щял да пеобърне,

                                                        за да има пак звезди...луна...

                Слънцеродената обичал той безкрайно.

                Копнеел злото да възпре.

                За любовта си неслучайно,

                готов бил даже да умре.

                                                           Със много мъки стигнал в царството на мрака

                                                           и с клопките се справил най-умело

                                                           в долапа скрил се-старицата да чака,

                                                           да спре най-пъкленото дело...

                                                           Издебнал я отзад

                                                           и хванал и ръката костелива,

                                                           и  в рогатия и господар я закълнал,

                                                           и за девойката красива

                                                           как да дири лек узнал

               И що е станало-сами се досетете,

               магията изчезнала за миг,

               доволен бил и царя на царете,

               пък за момчето-празник бил велик...

              Оженили се-в приказките става

               принцесата и земния човек...

               Но важно тук е,

               че любовта ще продължава

               да побеждава

               век след век...

***************************************19 юли 1995

                                             

                  

....в ред ли съм или не съм?

....в ред ли съм или не съм?Вчера отивам да си купувам дънки..както повечето от вас знаят,непрекъснато нося раница и съответно,отказвам чантичка...Любезно ми обясняват,че тя е безплатна,аз съответно им обяснявам,че ми пука за природата,слагам дънките в раницата,грабвам хлапчо и тръгвам да си ходя...и чувам едната продавачка казва на другата"Ба-а-хти и лудата"...

Тъпо ми е !!!!

Много ми е тъпо!!!!!!!!!!!!!!

Лпсват ми приятелите,истинските приятели.....

тези,които бършат сълзите,тези,които правят жертви заради теб.тези,които поемат истината върху плещите си..

ГЛАДИС И РЕЙМО

 Някога,далеч от тук,живеел цар.Той имал всичко,с което един цар да се гордее-верни поданници,честни служители,богата хазна,а отгоре на всичко и прекрасна съпруга...Всички с трепет очаквали и появата на наследник...
            И ето,един слънчев ден на царя му се родила прекрасна дъщеря.Нарекли я Гладис.Още вечерта бързоходци разгласили веселата новина.На празника били поканени бедни и богати,събрали се гости от близо и далеч,дошли царе,графове,музиканти,акробати,портретисти.
          В разгара на вечерта,когато били най- шумните танци и най-сладък смеха се чул гръм.В самия дворец се изсипал порой и сред облаците се появил Скотади.Черния принц се поклонил пред царя и царицата и казал:
         -Добър вечер,царю,защо при мен не беше изпратен бързоходец?Защо не бях поканен аз на твоя пир?Защо не бях известен,че имаш дъщеря-щях да и донеса подарък...Но аз и сега ще и подаря нещо:ще и подаря страдание...тя ще си остане най-красивото момиче в кралството,но на своя 16-ти рожден ден нека се влюби в най-неподходящия за нея човек.И да страда за него и за любовта си,да страда за това,че любимия и ще я мрази до края на дните си..
           Казал това Скотади и се стопил,изчезнал така,както се и бил появил,Само локвите в дворцовата зала и мокрите дрехи на гостите доказвали,че това не е сън.
                                                * * *
          Изминали много години.Гладис пораснала прекрасна и нежна,мила и добра;прекарвала времето си не с дойки и гувернантки и придворни дами-чздела с конярчетата,ловувала с царските ловци,стреляла с лък,въртяла меча по-добре от хората от личната охрана на баща си...но от всичко най-обичала да свири на арфа със своя лакей Реймо.
       Дошъл денят,в който Гладис навършвала 16 години.Стояла тя на веранадта с Реймо и свирила.Лакеят казал:
       -Принцесо моя,днес е твоят празник.Слез долу в дворцовата зала,където всички те очакват.
       -О,не,Реймо,какво ще правя там с приближените на татко,с нежните царкини и снажните принцове.Ще ми е неудобно с тях...
        -Скъпа Гладис,та ти си по-красива от всичките,най-нежна сред нежните,най-мила сред милите-слез и се забавлявай...
                Но Гладис не го слушала,тя била вперила поглед надолу към двора-млад конник спирал своя запенен кон.Той скочил от седлото и се втурнал в замъка.
          -Кой ли е?-запитала по-скоро себе си принцесата-и защо ли бърза толкова?
           -Това е принц Еливър,синът на царица Рени.Известен като най-жестокия,най-егоистичния и зъл владетел.
            -Но и най-красивия-прошепнала Гладис и в този миг злата прокоба на Скотади се изпълнила.Принцесата се втурнала по стълбите надолу,а Реймо само тъжно поклатил глава.
              Еливър не бил дошъл за пир.Той  известявал царя,че принцът-магьосник Скотади прашал дни наред бури,порои и земетръси в неговото царство.Над замъка бил надвиснал огромен облак,и ако някой успеел да уцели този облак,щял да спре злото.В Северното царство никой стрелец не успял и затова търсили помощ отвън....В залата всички мълчали.Никой не искал да помогне на злия принц.За отплата стрелеца можел да получи я отровно ястие,я остър нож в гърба.....но като друг нож един глас разсекъл тишината-АЗ-казала Гладис,-Аз ще се опитам.
            - Ха -ха-ха-изсмял се Еливър-та ти си още дете,ще изложиш своя добър цар,когото аз съвсем сероизно моля за помощ!
            -Скъпи Еливър-на свой ред се засмял царя-това е дъщеря ми Гладис,и мога да те уверя,че тя е по-добра от най-добрия стрелец в страната ми.Ако нейната стрела не улучи облака,то в царството ми няма друг,който да успее.Седни сега,пирувай,утре ще се прибереш. 
           Гладис с нетърпение очаквала идния ден.На сутринта станала рано,приготвила колчана сс най-бързите стрели и лъка,оседлала сама най-бързия кон и зачакала принц Еливър.Реймо,който ,както винаги ,бил до нея усетил вълнението и и прошепнал:
                 -Грешиш,приятелко,той е зъл,Скотади е по-мил от него;мисли,скъпа моя ,принцесо.
                 -Аз не,ти грешиш!Слушаш злобните подмятания на слугите...
                  През това време,принц Еливър минал покрай тях,без дори да ги поздрави,а Гладис смушкала коня и препуснала след него.Свитата и я последвала с видимо недоволство.
                 Още щом наближили столицата на царица Рени,всички видели огромния ,чер облак.Без да се замисля ,дори и от далече ,Гладис извадила една стрела и се прицелила.Облака се изместил.Заредила втора,трета ,пускала все по-бързо...накрая уцелила.Облака се разпръснал и пред всички застанал Скотади.Той се поклонил  пред Гладис,а към Еливър се обърнал с гневен тон:
                    -Защо поискахте помощ отвън?Чужд човек спаси царството ти,принце,и затова отново те наказвам.Ще те певърна в гнусен плъх.Може да те спаси най-бързия кон,най-тънката стрела и най-горещата сълза-погледнал към Гладис,засмял се ехидно,превърнал се в сокол и отлетял.
                     -НЕ!!!-изкрещяла принцесата и препуснала след него.Извадила от колчана последната стрела и я изпратила след черния принц.Стрелата запяла и уцелила сокола в крилото,тойсе завъртял и паднал в ръцете  на смелата девойка.Гладис притиснала птицата до гърдите си  и горещо замолила:
             -Черни принце,помогни на моя любим да си върне човешкия облик!
             -Но,принцесо,ти го познаваш едва от един ден,а вече рискува живота си два пъти за него.Готова ли си на още една жертва?
            -Готова съм-прошепнала Гладис и една гореща сълза,събрала цялата мъка и страст паднала върху сокола.
            -Добре тогава,ще разваля магията,но знай,че ако той не ти благодари,тогава ти ще приемеш образа на мишка,докато той самия не реши.
                -Съгластна съм-още по-тихо казала принцеста и препуснала към двореца.
                 Там,вече в човешки облик стоял принц Еливър.Гладис слезнала от коня и свела поглед:
               -Щастлива съм,че пак си човек,принце,помогнах, с каквото можах,ще тръгваме....
              -  Фукла!-засмял се Еливър-върви,върви да си играеш.
              Единствен Реймо видял ,как  Гладис пребледняла,смалила се и се превърнала в мишка.Лакеят клекнал и тя скочила в джоба му.
                                            * * *
                    За болестта на принцесата се говорело в цялото царство-лечителя щял да бъде възнаграден богато.Реймо денонощно бдял    над Гладис,топял се в своята мъка и повтарял:
                      -Ще тръгна да търся Скотади.Чувал съм,че е справедлив,дано черното му сърце се смили и те пощади.
                       -Не,Реймо,Еливър ще размисли.Дълбоко под гордостта му,там някъде има нежност,той ще ми благодари и...ще бъде мой.
                      Същата вечер Реймо отишъл при царицата и и разказал всичко,а той научил за проклятието на Скотади.Разбрали се ,майката на Гладис да се срещне с царица Рени.В прикритието на нощта тя отпътувала.
                    Върнала се след два дни....
                         -Намерих повод да посетя царица Рени и нейния син.Тя беше любезна,той-нагъл.Нарече Гладис храбра,но неразумна хлапачкаи дори не осъзна,че тя е омагьосана ,заради него.Предстои му сватба с една графиня-зла и глупава като него,след  което ще седне официално на престола. 
                        Реймо се натъжил,но дълбоко в сърцето си  запазил надежда.Той толкова солно и отдавна обичал,че бил готов да жертва живота си.Цял месец не излязъл от конюшните-избирал най-добрия кон-най-бързия,най-издържливия.По цял ден работили за него ковачите-да получи най-острия меч и най-тънките стрели...Още три месеца обикалял из царството-говорил с вещери и магьостници,ловци и рибари,с учени и със суеверни хора.Научил всичко,което се знаело за Скотади.Едва тогава се сбогувал с царицата.Тя наредила да му дадат скъпоценности от хазната,лека но здрава ризница,силна храна и писма до всички благородници и други царе  в съседство-да  му помагат.Благословила го и лично го изпратила,а бедната Гладис,дори и не забелязала липсата му.
                                           * * *
              Реймо пътувал дълго.Препускал,докато коня не се покриел с пяна.Срещнел ли някого,спирал и питал за пътя към Черното царство.Навсякъде го посрещали добре,но никой не можел да му помогне.
                 Една сутрин,уморен от дълъг път,спрял на една поляна.Бил убил един елен и сега запалил огън да си го приготви.Когато месото приятно зацвърчало върху жарта,някъде отвисоко се чул глас:
                        -Млади човече,почерпи ме със сърце от елен
Огледал се Реймо-нямало никой-и продължил да обръща месото.Отново чул гласа,пак се огледал-само една сова на дървото над главата му.
           -Ти ли ми говориш?А защо не спиш,ти си нощна птица?
           -Лошият Еливър уби приятелите ми.С тях ще нагости Скотади на своя сватбен пир...
          Още недовършила совата и Реймо скочил,за секунди изрязъл сърцето на елена и го дал на птицата.-не зная как да ти благодаря-казъл-от днес,всеки ден можеш да бъдеш гост на трапезата ми-и и разказал подробно цялата история.
            Хапнал набързо,прибрал вещите си и препуснал към замъка на царица Рени.Пристигнал привечер.Скрил се в храстите и зачакал...
Скоро,преобразен на сокол долетял Скотади,плеснал с криле и се превърнал в  човек.Реймо се изкатерил до прозореца и заслушал.Еливър и годеницата му посрещнали Скотади като най-знатна персона,за него било и приготвеното по специален начин месо от сови.Черният принц оптал гозбата и се засмял:
              -Опознал си вкуса ми,да,ти беше за кратко звяр,и..съмнявам се да си успял да половуваш,пък и плъховете са по-скоро жертви-смехът на Скотади кънтял из двореца-и друго:не трябва ли да благодариш на някого за това,че пак си човек?
                  -Че на кого ли?-Еливър сякаш наистина не знаел.
                  -Ха-ха-ха-отново се разсмял Черния принц-както е тръгнало,с твоета гордост,скоро ще се мислиш за по-велик от мен.Ето ти едни сватбен подарък-ти,неблагодарнико,през деня ще бъдеш котка,нощем-човек;а жена ти,която,впрочем,не ти отстъпва по злина,тя нощем ше бъде куче,денем-човек...Приятен меден месец-обичайте се като куче и котка.Ха-ха-хаТака ще бъде, само Гладис Фуклата може да развали магията,но дали наистина ще може и дали ще иска-плеснал с ръце Скотади,превърнал се в сокол и отлетял през прозореца.
                  Реймо само това чакалЦелунал стрелата с мисълта за Гладис и я изпратил към птицата.Уцелил я в крилото и тя паднала в меката трева.Скочил на земята Реймо и вдигнал сокола,завързал крилете му със  свилена панделка/така принца на злото бил безсилен/.
                -Скотади,Черни принце,чувал съм,че си справедлив.Ти прокълна моета любима,кажи ми как да я спася?
               -Не аз,тя сама се прокълна,беше свидетел,че наказах злия Еливър.Което е педречено-ще стане и аз не мога да го разваля.Търси баба Прокуда-тя може и да успеее.
              Лакеят развързал сокола и той отлетял,а Реймо отседнал да пренощува в един хан.Скоро и совата долетяла.Реймо и разказал,какво е видял и научил.
                        -Не се притеснявай-казала тя-пътят е труден за човек,може и с живота си да заплатиш,аз ще открия лек за твоета принцеса- Хапнала совата и отлетяла.Върнала се след три дни.
                        -   Научих много,разучих всичко и всичко ще ти кажа,но обещай,че ще ми дадеш мишата кожа на твоета царкиня.
                       -Всичко ще ти дам,ти само ми кажи!
                         -Ами,според баба Прокуда е много лесно-"ако човекът,който я обича повече от живота си,каже три думи святи за нея,в  свят за нея ден и държи  в ръце,това,което тя обича повече от живота си.."...ще те потърся.Реймо-казала и отлетяла.
Реймо не чакал утрото Разплатил се в хана,яхнал коняи препуснал към вкъщи.Царицата го посрещнала и с изпълнено с надежда сърце изслушала патилата му.Не успели да разгадаят думите на баба Прокуда
-Ще ти дам всичко,короната дори,само избави дъщеря ми
                                      * * *
  И пак се разтичали глашатаи..от близо и далеч царят викал всички,които имат смело сърце,всички,които знаят странни истории,всички,които притежават необикновенни вещи.Правело се всичко,уж да развеселят царицата.А в скута и,незабележима,скрита от хорски поглед,лежала мишката Гладис.
    Много дни отлетели,много нощи се изнизали напразно.Всеки идвал,показвал уменията си и си тръгвал.Царицата посрещала своите гости с надежда и ги изпращала все по-тъжна,защото на коленете и Гладис не се променяла.дошъл рожденния ден на царкинята.Нямало шумни тържества,никой не се веселял...Стоял Реймо на верандата,когато при него дошла Гладис.Качила се на рамото му и казала:
  -Посвири ми,помогни да забравя мъката си.
    Взел арфата  верния  лакей,помилвал мишлетои му прошепнал:
                -Добре,мила мояще ти посвиря,но знай,че сърцето ми се късаБих жертвал всичко мило на този свят за мен,за да си макар и само днес човек!
       ...и чудото станало-дворецът се разтресъл ,като при земетресение.Всички хукнали към градината.Реймо,с Гладис в ръце,също хукнал натам.Но какво станало,когато всички се събрали..?Долетяла совата и кацнала на едно дърво.
           -Аз съм вестоносец на баба Прокуда,дошла съм да възнаградя очакванията на един млад, прекрасен човек.Хайде,Реймо,дай ми това,което поисках...!
            Реймо погледнал в ръцете си и видял само миша кожа,Гладис била изчезнала.Огледал се.И ето-до рамото му,стояла тя-по-прекрасна от всякога.Царедворците и слугите затаили дъх...за две години,принцесата се променила толкова...
              -Ти каза вълшебните думи,-продължила совата,щом суматохата отминала-ти единствен я обичаше, повече от всичко,ти държеше най-свидното и за двама ви-арфата и нея самата...-совата взела в човка мишата кожа и отлетяла.
                Другите стояли,онемели,и само местели поглед от Гладис към Реймо.Пръв се опомнил царя.Той свалил короната си и коленичил пред лакея:
                    -Благодаря ти от сърце! Ти спаси дъщеря ми,излагайки живота си на опастност.Аз държа на думата си-ето короната-властта е твоя-ти си достоен за цар.
             -Горд съм от тази чест ,царю,но аз съм само един прост лакей и смятам да остана такъв.Стига ми наградата,че Гладис отново е човек,и че се върна сред нас по-красива от всякога...
            -Не,Реймо,аз казах и така ще бъде.Приеми титлата граф,нищо,че не си със знатен произход.Подарявам ти и най-богатата си  провинция.Достатъчно мъдър и смел си,за да я управляваш.А когато се оттегля или умра-ти ще станеш цар-царят отново се поклонил,целунал меча си и докоснал с него главата на Реймо.
                    Къде била Гладис през това време?Вече била в покоите си.Когато царицата влязла,девойката вече се готвела за път.На учудения поглед на майка си отговорила:
                      -Защо ме гледаш така,отивам при Еливър..!
                      -Но,мила,почти две години ти беше преобразена заради този човек,Две трудни години,а той дори и не попита как си,не проумя,че ти го избави от магията на Скотади,дори реши да се жени...
                        -Прощавам му,майко,-прекъснала я Гладис-и ще се опитам да го спася.Тогава той ще направи верния избор.
                    Така казала,така и направила непокорната девойка.Отишла в съседното царство.царица Рени знаела,че само тя може да спаси сина и и затова я посрещнала мило.Завела я в покоите на принца.еливър лежал върху едно канапе,а прислужници със златни гребени решели козината му.Годеницата се била върнала при родителите си.Още щом видял Гладис,Еливър се надигнал и очите му се напълнили със сълзи-чак сега открил красотата и...
                    Принцеста нежно го вдигнала,помилвала копринената козинз и целунала малкото чело....Затворила очи,а когато ги отворила-о,мечта-прегръщал я принца.
                   -Благодаря,прекрасна моя-лукаво подхванал той-през всичките тези тежки дни аз само за теб си мислех.Толков съм доволен,че те виждамжива и здрава..То-олкова исках да отида при баба Прокуда и да те избавя,но какво може да стори една котка...Остани при насден-два,погостувай ни...
                   Принц Еливър се досещал за чувствата на Гладиси разчитал,че когато тя стане негова жена,ще управлява и нейното богато царство.Разбира се,че Гладис не отказала поканата.Тя останала за коронацията на на принцаи в този ден той и поискал ръката.
                   Гладис веднага се съгласила и се прибрала у дома да подготви сватбата.Всички били изненадани,но обичали своета принцеса и се радвали за нея...Сватбата била разкошна ,никой не бил виждал по-прекрасна булка от младата царица.Само Реймо отсъствал.Той се бил преместил в своета провинция и в този тъжен за него ден търсил утеха в арфата.Неочаквано долетяла совата.
                  -Защо си тъжен стари приятелю?Защото любимата ти ще е вече с друг?
                      -Тъжен съм,защото вече няма да я видя.Не съм очаквал да се омъжи за мен.Аз какво съм-прост лакей.
                   -Ти си вече граф,не лакей...ти си смел,умен,пък и като те огледа човек си и хубав...
                     -Тогава ти се омъжи за мен-почти на щега казал Реймо,но пред очите му се появила нежна и красива девойка
                     -   Аз съм феята на нощние птци,и ако ти наистина ме искаш,то аз съм съгластна.
                  Направили хубава сватба,на която дошли и видни,и бедни и приказни същества,дори Скотади седял до баба Прокуда....а когато след години стария цар се оттеглил от пестола,мястото му заел Реймо.Той бил мъдър и щедър цар.Царството преуспяло-хората(и техните цар и царица) били щастливи и доволни...
                    А дали била щастлива Гладис?  
                                                      Кой знае!?


***************************************
                                                                 9 октомври 2000г/Русе