Тъй тихо,тихо е навън,
дали от слънцето е- аз не зная...
но есента напомня ми за сън,
за сън наяве аз мечтая...
един страхотен топъл ден
от есента така мечтана
един очакван ден от мен...
и събота така желана...
Но дори и в сънищата вече,
не идваш ти така желан,
отлитат бързо и далече,
желание, и страст, и свян.
Сама се питам тихо в мрака,
сама не знам,що искам даже...
Да чакам или да не чакам?
съдбата явно ще покаже...