Dнес съм тъжно момиче, но не плача на глас, днес съм тъжно момиче, но едва ли съм Аз. Всяка болка минава, но в сърцето горчи, днес съм тъжно момиче, щом сърцето мълчи. Има зрънце надежда, има капка печал, щом към утре поглеждам, мисля, споменът в мен е заспал... Днес съм тъжно момиче, утре ще се смея със глас, днес съм тъжно момиче, утре... пак ще съм аз.

Луната отново ме гледа,
отново е синя луна,
отново мечтите ми сбъдва,
отново се чувствам жена...

Ех,море-силно,бурно, страстно,
море на моите мечти,
изгаряш ме,пробуждаш в мен,
макар и безучастно,
надежда,страст,понякога сълзи...
Но знай ,море,за него бих те заменила
за нежната усмивка,
за топлите очи,
за меките коси от чиста свила,
прости,море и замълчи...

http://m.ak.fbcdn.net/a8.sphotos.ak/hphotos-ak-ash4/426177_289379107827861_2076223278_n.jpg

Животът е мънистено герданче.
Понякога се къса и политат във безкрая малки топчета от нашета душа,друг път нижем със усмивка,доволни от съдбата си...Но важното е никога,никога да не се връщаме назад и да търсим онези,разпилените,от които ни боли...

Искам да разтворя крила и да летя,
да плача,да се смея,да крещя,
да намеря,този,когото истински ще заобичам,
да открия смисъл, болка и съдба.
Искам да кажа"да" вместо"не",
искам да бъда щастлива за месец поне,
да мога да върна времето назад,
и семката на мечтите да покълне...

Kрачка напред-две назад;
крачка назад-и две напред...
не,аз не тъпча на едно място,просто се засилвам...
Понякога е по-добре да изчакаш,да дерзаеш нужния момент,да се подготвиш-психически и физически и да разтвориш криле...ще полетиш...
нужно е само мъничко търпение...;0)

< 3

Мое малко слънце

Мое малко слънце,
моя мъка,
моя болка,
на надеждата ми зрънце,
моя вяра най-дълбока.
Ще пораснеш,
ще отлитнеш,
ще изчезнеш без отплата,
ще простя и
ще те мисля,
ще те чакам на вратата.
Едно искам-
да успееш,
да постигнеш във живота,
твойте цели,
твойта радост,
добро име,
славна младост...
моя мъничка Голгота...
24 02 2012

Преди си знаех
подам ли ти ръка,
че ще я стиснеш силно,
а сега,
не мисля ,че така
ще ме докоснеш,
сякаш огън ме изгаря
сълзите ми,че ще целунеш,
усмихвайки ме в мрака.
Преди си знаех,
че устните ми търсиш,
да се спасиш,
да спасиш и мен
от онзи ден
във който нищо няма да е същото.
Ще чакам знак,
не зная как,
но ще се взирам
и с крачка първа няма да напирам...

Някой,някога ме бе попитал
"Кажи ми имаш ли мечта?"
мечта си нямам,
просто искам,
искам пътя си със теб да извървя.
Да се събуждам в силните ти длани,
да бие в ритъм с мен и твоето сърце,
да те събуждам с устни,
със коси от слънцето огряни
и с ласки,
на тебе само обещани...

Каквото обещах ти-ще изпълня
каквото искам-ще постигна,знай,
каквото трябва ще се случи,
септември пак ще бъде май.
Какво ми казваш ти обаче,
какво ми обещаваш с плам,
не искам по течението да се влача,
а какво аз искам...
честно...
аз не знам.

Ако чакаш някога,някъде
някой да спре и ръка да даде,
ако си мислиш ,че мъката,сивата,
сърцето измъчено
не ще прояде.
Ако надяваш се,
тихо,измъчено,
слънцето ярко
да спре да пече..
Недей,
не разчитай,
болката в теб ще расте ли,расте.
Използвай момента,
със дъх го стопли,
действай,рискувай,
а после мисли.