Вали.
Тихо и бавно.От вчера вали...
Няма нищо общо с очарованието на лятната буря.Сила и страст...После веселото слънце вдига пара над локвите... Но не.
Сега вали бавно и тъжно..втори ден
Прегръщам възглавницата и се връщам назад във времето.Искам да си поплача,сълзите изригват...Малкия идва при мен и ми бръква в окото с въпроса"Ко то?",после ме целува по гърдите и залепва да суче....и аз спирам да плача...Обичам го...силно ,безумно,безрезервно....единствения мъж,който притежава тялото ми,млякото ми,сърцето ми....Малката пиявица,която винаги знае какво иска...като мен....но за разлика от мен се бори за желанията си.Дори и да са дръзки и безумни...дори и да знае,че ще последва наказание.
А аз се отказах...принципи,поведение,гордост,срам,желание да бъда тази,която другите искат да видят.Не спрях да се боря,но и не пресякох улицата.Останах там-сама на тротоара,сама със сълзите си,сама с мечтите,които можех да реализирам.
Майка съм...сега съм 100% майка,но той расте....ще открие игрите навън,приятелите,училището...аз ще заемам все по-малко място в живота му.
Вали.
Продължава да вали,бавно с усърдието,което само дъжда притежава.Искам да съм като водата...упорита,търпелива,понякога страстна,понякога тъжна,понякога бавна,понякога бърза,но винаги,винаги търпелива,.толкова различна и винаги успяваща.
Или като пустинята-едновременно знойна и ледена,скучна за едни и безкрайно разкриваща се за други,майка и мащеха,утроба и ковчег,пълна с изненади и също като водата търпелива...вечно чакаща.
Вали...
не искам да спира.
Сърцето ми копнее за дъжд.
Нека да вали и без друго съм ръждясала от вътре...
Живота е театър,но аз не искам да съм актриса....не искам и да съм в ложите и да гледам как всичко се случва.Искам да живея.Истински.И ще се боря за това.
/ 11 06 2011 /

Седя си във мрака-притварям очи,
зъби стискам силно,потискам сълзи,
душата ми плаче,сърцето мълчи,
седя си във мрака,не искам да чакам,
и все пак чакам,а гордостта горчи
и тихичко плача,седейки във мрака.
Седя си във мрака-обичам ли,мразя....
не зная и аз,а до мене часовника трака,
унасям се леко и в спомени газя
припомням си дни-красиви и вечни,
щастливи и тъжни,що в сърцето си пазя...
седя си във мрака със страсти далечни,
седя си във мрака,
а часовника трака.
/24 02 1997/