Dнес съм тъжно момиче, но не плача на глас, днес съм тъжно момиче, но едва ли съм Аз. Всяка болка минава, но в сърцето горчи, днес съм тъжно момиче, щом сърцето мълчи. Има зрънце надежда, има капка печал, щом към утре поглеждам, мисля, споменът в мен е заспал... Днес съм тъжно момиче, утре ще се смея със глас, днес съм тъжно момиче, утре... пак ще съм аз.

Луната отново ме гледа,
отново е синя луна,
отново мечтите ми сбъдва,
отново се чувствам жена...

Ех,море-силно,бурно, страстно,
море на моите мечти,
изгаряш ме,пробуждаш в мен,
макар и безучастно,
надежда,страст,понякога сълзи...
Но знай ,море,за него бих те заменила
за нежната усмивка,
за топлите очи,
за меките коси от чиста свила,
прости,море и замълчи...

http://m.ak.fbcdn.net/a8.sphotos.ak/hphotos-ak-ash4/426177_289379107827861_2076223278_n.jpg

Животът е мънистено герданче.
Понякога се къса и политат във безкрая малки топчета от нашета душа,друг път нижем със усмивка,доволни от съдбата си...Но важното е никога,никога да не се връщаме назад и да търсим онези,разпилените,от които ни боли...

Искам да разтворя крила и да летя,
да плача,да се смея,да крещя,
да намеря,този,когото истински ще заобичам,
да открия смисъл, болка и съдба.
Искам да кажа"да" вместо"не",
искам да бъда щастлива за месец поне,
да мога да върна времето назад,
и семката на мечтите да покълне...

Kрачка напред-две назад;
крачка назад-и две напред...
не,аз не тъпча на едно място,просто се засилвам...
Понякога е по-добре да изчакаш,да дерзаеш нужния момент,да се подготвиш-психически и физически и да разтвориш криле...ще полетиш...
нужно е само мъничко търпение...;0)

< 3